Софийски районен съд Център за спогодби и медиация
Facebook Twitter Instagram
За Центъра
Какво е Медиацията
Другите за Нас
За Контакт
Стажантска програма
Какво е Медиацията


КАКВО Е МЕДИАЦИЯТА?
Лесен и достъпен способ за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство или извън него. Води се от МЕДИАТОР – трето неутрално лице, имащо за цел да подпомага спорещите страни за постигане на оптималното разрешаване на спорните въпроси.


КАК НИ ПОМАГА?
Решавате сами – осъзнават се интересите, страните се договарят за съдържанието на спогодбата, а съдията, след като провери нейната законосъобразност, я одобрява.

Спестявате средства – при постигната спогодба се връща половината от внесената държавна такса (по брачни дела таксата е фиксирана и не се връща).

Печелите време – бързо и съобразено с Вас насрочване на срещите, бързо и цялостно разрешаване на спора, бързо и ефективно изпълнение на споразумението.

Получавате поверителност – в процедурата участват само медиаторът, страните и одобрени от тях лица. Информацията, получена по време на срещите, е конфиденциална и не може да бъде разгласявана освен с изричното съгласие на страните.

Подобрявате комуникацията – обръща се внимание на емоционалната страна на спора.

Възстановявате отношенията – създава се основа за бъдещи взаимоотношения.

Постигате устойчивост – спогодбата, постигната в резултат на свободен избор, се спазва и изпълнява.


МЕДИАЦИЯТА ПОДПОМАГА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС
Участието в процедурата по медиация е напълно доброволно. Затова всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по медиация.
 

КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА?
В медиацията може да участва всяко пълнолетно и дееспособно лице.



МОГА ЛИ ДА ПОЛЗВАМ АДВОКАТ?
Медиаторът не може да извършва юридическа или друга експертна консултация по време на медиацията. Адвокатите могат да участват в процедурата по медиация и страните да се съветват с тях по всяко време.



 




НЯКОИ НЕТОЧНИ РАЗБИРАНИЯ ЗА МЕДИАЦИЯТА


1. Медиацията няма смисъл, защото страните са се опитали да се спогодят, но са много далеч от спогодба - в медиацията страните получават възможност да:

  •  посочат различията си по време на преговорите;
  •  медиаторът е обучен да разбере защо съществуват различия и да помогне на страните да погледнат над „пазарлъка”, за да установят съществените си интереси и открият добрите решения;
  •  в лични отделни срещи медиаторът ще спечели доверието, което страните нямат един към друг, за да получи реална представа за условията, при които биха се споразумели;
  •  много често идеите, предлагани от едната страна, се обезценяват от другата, а медиаторът е неутрален и страните ще възприемат по-лесно неговите идеи;
  •  медиаторът ще се противопостави на личните пререкания;
  •  медиаторът може да помогне да се определи дали наистина съществуват конкретни правни или фактически въпроси, които трябва да бъдат изяснени, за да бъдат преговорите ползотворни.

2. Истинската цел на медиацията е да се окаже натиск върху страните за постигане на споразумение - това не е така:
  •  целта на съда в предлагането на медиация е да бъде полезен, а не да притиска някого да достигне до споразумение;
  •  процедура за оплаквания, етични правила за поведение на медиаторите, събиране на информация за проведената медиация - знание на медиаторите за първите три;
  •  това е по-лека и по-неформална процедура, чрез която спорът може да се разреши по-бързо, с по-малко разходи, или по по-удовлетворяващ за страните начин;
  •  адвокатите/страните могат да изберат медиатор, на когото да се доверят;
  •  процедурата разрешава адвокатите/страните да се оттеглят от медиацията, ако след като са започнали използването й, стигнат до заключението, че по-нататъшното й използване не би било продуктивно.

3. "Ние не сме готови, използването на медиация сега би било преждевременно“ - дали това е така:
  •  чрез медиацията ще научите повече за същината на спора, а доброто познаване на делото от адвокатите ще им даде възможност да генерират достатъчно идеи за доброволното разрешаване на спора;
  •  чрез медиацията е възможно адвокатите/страните да получат със съгласието на другата страна информация от нея, за чието събиране обикновено е необходима намесата на съда;
  •  чрез добрата комуникация в медиацията страните ще могат да разберат по-добре за какво точно спорят и съответно да насочат усилията си за събиране на доказателства само по спорните обстоятелства;
  •  чрез медиацията адвокатите/страните могат да установят какви са основните пречки за постигане на спогодба.
     
4. Медиацията ще забави разглеждането на делото - това не е така:
  •   никой не бива „наказван” за не постигане на спогодба чрез определяне на късна дата за съдебно заседание;
  •  съдията веднага определя дата за следващо съдебно заседание, която да отговаря на нормалния му график.

5. Използването на медиацията ще е загуба на време и пари, защото няма да се постигне спогодба:
  •  няма загуба на време – медиацията продължава по-кратко от делото; медиацията не спира производството по делото;
  •  няма загуба на пари – медиацията в ЦСМ е напълно безплатна, но дори цената на медиацията извън ЦСМ не е висока;
  •  при евентуална спогодба, се възстановява половината от внесената по делото държавна такса.

6. Емоциите са големи
  •  медиацията се е доказала като изключително успешна в случаи, включващи силни емоции, като тя дава възможност всяка от страните да изрази своя гняв;
  •  медиаторът създава конструктивна и сигурна обстановка за това.
     
7. Всяка страна, прилагайки закона към случая, е убедена, че ще спечели:
  •  понякога фактори, извън закона, определят какво е най-добре за определена страна и медиацията може да ви помогне да научитеза тях;
  •  правораздаването е социален процес, който е трудно предвидим, винаги може да има още нещо, което адвокатите/страните биха могли да научат за спора и гледната точка на другата страна.
     
8. Понякога страните се опасяват, че, ако се съгласят на медиация, другата страна по делото ще мисли, че са нетърпеливи да разрешат спора си и им липсва увереност
  •  точно обратното – да поемеш отговорност за разрешаване на спобствените си проблеми, вместо да ги оставяш в ръцете на някой друг, е признак на сила.

9. Делото включва неразрешен и важен въпрос за обществото и разрешаването му следва да стане чрез съдебно решение, което да бъде публично огласено
  •  тогава наистина е по-добре спорът да бъде разрешен по съдебен ред.

Обновено на 11.04.2016 г. в 13:13 ч.